http://youtu.be/3WhCCp0FSf8

велик ден - happy easter!

Традиционно приготвените за Великден яйца са: вапцани (червени, оранжеви, жълти, сини, зелени); писани (рисувани) и допълнително апликирани. Рисуваните яйца се наричат още шарени перажки, сторени, китени, кадънки, горул яйца...

Писаните яйца обикновено са червени, боядисани с естествени багрила (растителни отвари или боя, получавана от изсушеното насекомо кошенил ) и прилагане на специфична восъчна техника. Традиционният инструмент за рисуване на яйцата е специална писалка – пръчица с „монтиран” в единия й край писец от увита на руло тънка сребърна пара, по който от улей се стича предварително затоплен чист пчелен восък (може да се използва и изработена от восък свещ). „Пише се” върху небоядисаното полуизстинало яйце, след което то се потапя в горещата червена боя. Незасегнатите от восъка части се оцветяват, а там, където е рисувано с писалката, остават изображенията (в цвета на яйцето) – най-често растителни и геометрични мотиви и орнаменти.Докато „вапцането” на яйцата  е работа на възрастните жени, то писаните яйца най-често изработват  момите и младите булки. Чрез изображенията върху тях те изразяват своите блянове и любовни послания, а понякога – и сълзите си. Писаното яйце е скъп дар за избраника на момата, по което той „разчита” нейните вълнения и надежди. Затова, запленени от хубостта на някоя мома, хората казват: “хубава (гиздава) като писано яйце”.

Често използван автентичен способ за декориране е апликирането на добавъчна украса върху предварително изрисуваните яйца – „китки” от разноцветни конци. Този начин на украса е типичен за Самоковско, Велинград и Ракитово. Това са така наричаните китанчета и подкитанчета, а апликациите  носят наименованията шпáня, пишкули, трепки. Обикновено те се закрепват на пет места върху яйцето с пчелен восък или със специално приготвена от сварени брезови кори „чьорна дофка”. Тези яйца имат конкретно обредно предназначение – изработват ги само сгодените моми и ги даряват на избраниците си и техните роднини на великденското хоро. Този жест е съобщение за предстоящата сватба и заявяването й пред цялото село. Затова тези яйца се наричат също годенишки или сгоденишки. При изписването им се пеят песни-откровения, изпълнени с любов и нежност. Това са съкровени мигове, време на очакване на неделята – Великото Възкресение.

"Писалката" за рисуване на яйцата и пръчици с памук за багрене.

 

Пожелания за Великден

Честит Великден! Няма да ти пожелавам да счупиш много яйца, искам да ти пожелая здраве и пари. Защото има ли човек здраве, всичко друго с пари се купува. С една дума - да ти е леко сърцето и тежък джоба!

Честит Великден! Много любов,здраве,късмет и кошница пълна с яйца и козунак! Весел празник!

Нека Великденските празници бъдат изпълнени с радост и много щастливи изненади! Желаем Ви много мир и надежда, сбъднати пролетни обещания и щастливи нови спомени! Нека този Великден бъде специален за Вас!

Христос Воскресе! Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

Честит Великден! Нека здравето и доброто настроение не те напускат цяла година! Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!

Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!

Днес е Великден, Христос возкресе и на земята радост донесе! Слънцето грее, бият камбани, в топла молитва всички са сбрани, а вкъщи чака софра готова с бели краваи, с покривка нова.

Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!

Честит Великден! Нека здравето и доброто настроение не те напускат цяла година! Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!

С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!

Честито Възкресение Христово! Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни и пламъка на любовта и добротата изпълват живота ни!

ЛЕГЕНДА
Една легенда разказва, че когато Исус Христос бил разпънат на кръста, враговете му го замеряли със "запъртъци"(не излюпени развалени яйца). Те обаче по божията воля, щом се докосвали до тялото му, се превръщали в здрави, хубави, червени яйца. В чест на това чудо хората започнали да боядисват великденските яйца червени. Друга легенда, относно възникването на тази традиция, е че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено. С него се натъркват бузките или се чертае кръст по челото на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самият Бог. В древността яйцата се боядисвали с отвари от билки. През последните десетилетия вече започнаха да се украсяват, ползвайки различни методи с восък, листа и др.
СИМВОЛИКА НА ЯЙЦЕТО
Великденските празници свързваме винаги с пъстрите яйца. Този символ на живота е стар колкото света. Схващането, че в началото на Космоса стояло първично яйце е разпространено в много култури. В деня на пролетното равноденствие келтите си разменяли сурови яйца. Перуанците пък вярвали, че Слънцето снесло три яйца на Земята: златно, сребърно и медно. От златното се родили благородниците, от сребърното – жените, а от медното – земеделците. Някои римски, гръцки митологични герои също са се излюпили от яйца. Според гръцките митове близнаците Кастор и Полидевк, синове на бога Зевс, се появили на белия свят от лебедови яйца.В своите трудове римският историк Светоний описва начини за гадаене с яйце. За да познаят пола на детето си бъдещите майки поставяли яйце върху утробата си. Полът на излюпеното пиленце показва дали ще се роди момче или момиче. В зависимост от броя на жълтъците в дадено яйце се гадае дали ще е едно детето или ще бъдат близнаци. Лоша поличба било, ако жълтъкът е изцапан с кръв. Първото императорско великденско яйце на Фаберже е създадено по поръчка на руския император Александър Трети през 1885 г. По нашите земи през 5 -6 век навлиза обичаят да се боядисват яйца. Думата "перашка" идва от праславянското "пер" – "бие град", "удря гръм". Тази дума пък произлиза от още по-древната "квер" – дъб. От нея води корените си и името на древния бог на гръмотевиците Перун. Полабските славяни наричат четвъртък "перундан' – "перунов ден". Тогава се правели ритуали против гръмотевици. Предполага се, че с това е свързан и обичаят да се боядисват яйцата в четвъртък. Християните взаимстват от старите езически обичаи. Аленочервеното яйце символизира пролятата кръв на Исус Христос и Неговото прераждане. Една от емблематичните фигури на католицизма – св. Августин, свързва яйцето със Светата Троица. В него като неделимо цяло съжителстват жълтък, белтък и черупка. Някога германците кичели елите и храстите с пресни яйца – като жертвоприношения към възродената природа. Американците окачат пъстроцветни яйца върху цъфнали дървета. В сънищата ни яйцата също имат символично значение. Те показват, че вече се е събудил творческият потенциал и вече ще има развитие. Финансови успехи можем да очакваме, ако сънуваме гнездо пълно с яйца. Писани ли са - щастливо събитие очаквай, но ако са развалени яйцата – бъдете нащрек.
ВЪЛШЕБСТВОТО ВЕЛИК ДЕН
Всяка година Великден се празнува на различни дати, но винаги в неделя. Българите се подготвят за този празник с постоянно постене. Някога хората спазвали най-строго постите и се хранили само с хляб, плодове и зеленчуци. След Цветница започва Страстната седмица. До сряда всяка домакиня почиства своя дом и празнично подрежда всяко кътче в дома си. Както с постите се пречиства душата, така и домът ни трябва да е чист и подреден за големия празник. В сряда жените спират работа и ходят на черква. Нашите баби казват, че който продължи да работи, ще загуби уменията си за цяла година. Велики четвъртък пък е ден за отдих и за мъжете. Вярвало се, че ако впрегнат воловете или конете за работа, през годината ще има градушки, които ще убият посевите. С тази вяра е свързан и обичая да се червят яйцата. В четвъртък жените стават сутрин рано, за да приготвят яйцата. Боядисаните яйца се поставят в сито покрито с червен плат. Бабите излизат на двора, обръщат се на изток към изгрева и ги вдигат високо нагоре "за да ги види слънцето".
С първото червено яйце се потриват бузките на децата "да са бели и червени" и ги "здравоват" с думите: "жив, здрав дядо Великден". Яйцето се поставя при домашната икона. Там то остава до другата година, когато по черупката му се гадае за плодородието през годината.След това се носи на нивата, за да пази реколтата от градушки, а плодът да узрее."Червената вода" се изсипва на чисто място в градината при цветята, там където не се тъпче. Цяла година тя ще пази дома от беди. Това вълшебство се прави с надежда за здраве и късмет. Всяка домакиня влага уменията си при украсата на яйцата - с парафин, лимонена киселина, с листа от здравец и т.н. На Велики четвъртък се месят и козунаците, и хрупкавите сладки курабийки.На Разпети петък в църквата се прави символично погребение на Исус Христос. Тогава вярващите коленичат и се промушват под плащаницата му.В събота вечер всички християни отиват на църква. Там започва тържествена служба. Със запалени свещи тръгва шествие от хора да обикалят храма. И точно в полунощ забива камбаната! По лицата на млади и стари грейва усмивка на надежда и вяра в силата на Бога. Всички се поздравяват с "Христос Воскресе". Всеки отнася запалената свещ в дома си за да запали домашното кандило.А на другия ден е Великден! Млади и стари се чукат с яйца и се поздравяват с "Христос Воскресе - Наистина Воскресе". Най-здравото яйце се нарича - борак. Великденската трапеза е очаквана и обичана от всички. На нея се слага пълна чиния с боядисани яйца, символ на възкресението, великденския хляб, украсен с венец от тесто и червени яйца, козунаците, печеното агне и курабийките. Хлябът не е обикновен. Ние, българите, го почитаме като нещо свещенно. Той е нашата основна храна, символ е на живот, благополучие и плодородие. Затова се приготвя със специално внимание. Омесваме го добре и започваме с украсата. Плетем от тестото "венец" и го поставяме върху хляба. Слагаме и толкова червени яйца, колкото са членовете в семейството ни. С козунаци и шарени яйца даряваме и нашите кръстници.
В миналото на Великден млади и стари, пременени с най-новите си дрехи, излизали на мегдана и се хващали на хорото. Ходили си на гости. Най-голямата радост за децата била да се люлеят на великденската люлка - даваш едно яйце и политаш чак до небесата.
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
Великден е празникът на всички православни християни. Той прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен от Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април. Те използват григориянския календар. Православните християни използват юлианския календар и празнуват между 4 април и 8 май. Протестантите честват Великден в зависимост от местните традиции – на запад с католиците, а на изток – заедно с православните Страстна седмица се нарича седмицата преди Великден. Това е последната седмица от великите пости. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода. Богослуженията, които се извършват през страстната седмица са посветени на страданията и смъртта на Исус. Всеки ден от седмицата се нарича Велик. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота.Велики четвъртък (Велик маслосвет, Василиева литургия. На Велики четвъртък се припомнят 4 събития. Смята се че те са станали точно на този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в знак на смирение и любов към тях и предателството на Юда. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи. На Велики четвъртък преди изгрев слънце се боядисват яйцата.Велики петък или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащаницата, вечерта – Опело Христово). Това е най-тъжния ден от страстната седмица. На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания. На този ден е разпнат на кръст, “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове”. Исус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно пречистване. На същия този ден Исус бил погребан. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащаницата и се слага за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащаницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма. Носят запалена свещ и обикалят 3 пъти около църквата, като внимават да не угасне. После я отнасят запалена в къщи. Католиците пък на този ден се покланят на Светия Кръст. На Разпети петък постът е особено строг. За духовните лица Църквата повелява да не ядат и да не пият нищо, дори вода. За Разпети петък народът казва, че и пиле не пее, и гнездо не вие. Затова на този ден не се похваща никаква работа.Велика събота (Вечерня с Василиева литургия). В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите. Богослужението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащаницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Западната традиция повелява на Велика събота да се извършва освещаване на огъня. Запалва се специална свещ – Пасхалия, която се слага на олтара. Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота. През Страстната седмица се приготвя и мирото за цялата следваща година. Варенето му започва във Велики понеделник и продължава 3 дни. На Велики четвъртък се освещава. Възкресение Христово (за разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия, тя се отслужва след полунощ в събота вечерта).
ВЕЛИКДЕНСКИЯ ХЛЯБ
Според старите български традиции, за да втаса тестото и да стане една празнична погача хубава, трябва задължително водата, с която се меси да е мълчана – загребана и донесена в пълно мълчание, както и неначената от наливането й. След това тестото трябва да се забърка с кавал.Великден е празник свързан с възраждането на нов живот, с прехода към пролетта и лятото, с обновяването на природата. Освен боядисаните яйца другият символ на Великден са обредните хлябове. Те възпроизвеждат смъртта - погребването на зърното и неговото възкръсване. Обредните великденски хлябове носят различни имена: великденска кукла, яйченик, плетеница, пасха, чупник, кукулник и др. Съвремените заместители на великденските хлябове са козунаците.Великденският хляб се приготвя от пшенично брашно и задължително с нов квас. Той се подновява на Велики четвъртък.Следват се някои правила: Замесванео да е с чисто брашно, в нощви, окичени със зеленина, а в ситото има сребърна монета или гривна.
Начини за получаване на квас:
- Замесване на брашно и вода, която в някои райони се опява от свещеник. Втасва ден-два в гърне. След месенето на хляба се оставя от тестото, покрива се с брашно и се използва за квас при следващото месене.
- Оставя се вода "да преспи, да се венчае" с хмел, люти чушки, червен лук за една нощ и на другия ден се замесва с царевично брашно.
- Сварен, изсушен и после смачкан стар боб. Варят се боб, ечемик, шушулки от хмел, люти чушки и с водата се попарват трици или царевично брашно. Към сместа може да се прибави и стар квас.
Има квас, захванат от пяната на вино и царевично брашно, също и от счукан и попарен нахут. Новият квас, леко посолен, се пазел в специални съдове. Някъде се размесвал с пшенично или царевично брашно и се правел на питки. Те се изсушавали и се пазели в конопени торби.В "хващането" на новия квас е заложена идеята за свръхестествена трансформация от едно състояние в друго. Тайнството му се тълкува като аналог на първотворението.Преди изпичането на великденския хляб той се украсява с яйца.
ВЕЛИКДЕНСКИЯ ЗАЕК
Една от легендите обяснява появата му с езическата богиня Естра. Тя превърнала една птица в заек. Въпреки това той продължил да снася яйца.
В немска приказка се споменава Великденският заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината.
В Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно с шарени яйца.
В Германия от 18 век за първи път започнали да се произвеждат Великденски яйца от захар и шоколад, а по-късно - и шоколадови зайчета.
НА ГОСТИ ЗА ВЕЛИК ДЕН
Великден се празнува 3 дни.
Първият ден от празника е неделя. През този ден се ходи на гости у кръстника. Носи се храна: пита, баница, печено пиле, ракия, вино и задължително яйца. Броят на яйцата винаги е нечетен, но най-малко 11. Те се поставят в кърпа, която се завързва. Питата и баницата се поставят една върху друга и се завръзват в месал (шарена, тъкана, квадратна кърпа). Храната се дава на най-стария кръстник в къщата, разменят се яйца, пожелава се: “Христос Воскресе!”, на което се отговаря: “Во истина Воскресе!”, чукат се с яйца и се веселят.
Вторият ден от Великден – понеделник е отреден за гостуване на шафера. Също се носи пита, баница, пиле с ориз, ракия и яйца. Но тук завързаните яйца трябва да бъдат поне 9 на брой, а отделно си раменят яйца и се чукат.
Третият ден от Великден е вторник - веселието продължава. Ред е да се посетят родителите на жената. Традицията е същата, само че сега вече нечетният брой яйца може да бъде най-малко седем.
И при трите гостувания задължително гостуващите трябва да отнесат в дома си от храната на домакините. Размяната се прави за здраве, щастие и берекет през годината. Децата са най-доволни от тези гостувания, защото имат възможност да се чукат с яйца докато им омръзне.
Приятно изкарване и на вас!